Петък, пазарен ден в Крумовград. Градът близо до турската граница е известен като един от екологично чистите райони в Източните Родопи. Животът тук се върти около реколтата на тютюна. Или поне така е било допреди цента на златото да започне да се вдига и в района да се появят „златарите”.
В Крумовград наричат така канадската фирма „Дънди Прешъс Металс”, която преди осем години започва да прави проучвания за злато в околността. И резултатите не закъсняват – около 25 тона златна руда, оказва се, кротуват под близкия хълм Ада Тепе. Дотук добре. Но технологията, която фирмата смята да използва – открит рудник и цианиди, започва да всява истински ужас сред хората.
През 2000 г. „Болкан Минерал енд Майнинг” (дъщерна фирма на „Дънди Прешъс”) получава разрешително за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в непосредствена близост до града. Година по-късно фирмата регистрира търговско откритие – вратичка в закона, която ѝ дава право да получи концесия. От Министерството на околната среда и водите е поискан предварителен доклад по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), а през 2005 г. Министерството уведомява БММ, че докладът е оценен със степен А – най-високата.
През ноември същата година обаче законовият срок, в който МОСВ трябва да издаде решението по ОВОС на инвестиционното предложение, изтича. В началото на декември БММ внася във Върховния административен съд жалба срещу министерството заради мълчанието, което е единственият отговор на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. През февруари 2007 г. ВАС отменя мълчаливия отказ на министъра, а през юли същата година и петчленният състав на ВАС потвърждава това решение. Официален отговор все още няма.
Информационният център на „Болкан Минерал енд Майнинг” се намира на главната улица в Крумовград, но в него рядко влиза някой. Тук е Ерхан Еюб, координатор на преговорите в местния офис. „Причината за сегашното положение е натискът, който се оказва на населението от местната администрация. Отговор на Доклада по оценка за въздействие на околната среда няма, въпреки че общественото обсъждане беше още през август 2005 г., а срокът, по който министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров трябваше да се произнесе, отдавна изтече”.
Според Еюб проектът е реална възможност за развитие на района. Но само за 6 години – колкото се предвижда да бъде животът на рудника. Ще бъдат открити около 300 работни места, от които 80% ще са за местните жители. За строежа ще се отворят допълнителни 300 работни места, както и още 500 за обслужването на рудника. Еюб твърди, че подписката, събрана от съседните райони в подкрепа на проекта, също е от значение, въпреки че отстъпва по броя на подписите (около 6000). Срещу златодобива са се обявили 10 000 души.
Зад гърба на Еюб са макетите на къщите, които компанията възнамерява да построи, в случай че златодобивът започне. На външен вид приликата им с първата къща от квартал „Скалак” веднага бие на очи. Тя е на Мустафа Афузбекир и допреди няколко месеца на нея бил окачен надпис „Не се продава!”. Ако проектът започне, къщата ще се окаже на дъното на хвостохранилището.
Наскоро обаче Мустафа свалил плаката. И той, както повечето хора в града, се надява компанията да се откаже от намеренията си. „Не ни интересува нито политиката, нито златото им. Искаме само да запазим живота си! Никой не ни е хранил досега. Винаги сме се справяли сами”. Преди години Мустафа предпочел да остане тук, вместо да замине за Турция, както много други от района. „Няма какво да правя там, животът ми е тук. Тъкмо завърших строежа на къщата си и какво излиза? Че трябва да напуснем със семейството ми и да започнем всичко отначало някъде другаде. Само че няма да стане”.
Хората в Крумовград са твърдо решени да отстояват къщите и досегашния си живот. Грижите им се въртят около тютюна, който е основен поминък. 90% от икономиката на общината са базирани на производството му и предупреждението на „Американ Табако”, че ще спре да купува тютюн в радиус от 50 км около евентуалния рудник, е повод за тревога. Затова са писали и до Министерския съвет, и до президента. Копие има и в общината.
В разговорите във всяко кафене в града по или друг повод темата за рудника непрекъснато се появява. „Нашето злато е зелено”, се чува от съседните маси. „При една приливна вълна водата би отнесла цианидите в коритото на река Крумовица, оттам – в Арда, след което в Марица. Всичко ще бъде отровено”, обяснява Михаил Василев, основател на инициативния комитет „Живот за Крумовград”. Според него районът е екологично чист и ако си остане такъв, само ще спечели. Отглеждането на агнета докарва добри приходи, продават ги най-вече в Турция и Италия. Билките също са търсени.
И заместник-кметът Абидин Хаджимехмед твърдо отстоява позицията, че намеренията на „Дънди Прешъс” не влизат в бъдещите планове на общината. „Не сме убедени, че е толкова безопасно, колкото го представят. Тази инвестиция може да осигури работни места за няколко години. Заплащането сигурно ще е добро, но общото положение ще се влоши. Подобно развитие може да бъде началото на края на Крумовград”.
Проектът за открита златна мина „Ада тепе” трябваше да започне още през 2005 г. Предвидената обща площ е 197 хектара, в непосредствена близост до жилищните райони на Крумовград, като жителите на кварталите „Овчари” и „Скалак” трябва да бъдат изселени.
Технологията, която фирмата възнамерява да използва, предвижда употребата на цианиди. Очакванията са за 835 000 унции злато и 440 000 унции сребро само за 6 години.