Вратата към Ада
Местото се намира в малкото градче Дарваз – Узбекистан и местните го наричат вратата към ада.
Историята на това место просъществува вече 35 години. Когато група геолози тръгват да дълбаят за газ, внезапно се натъкват на подземна пещера – толкова голяма и дълбока, че никой не дръзва да продължи и всичката екипировка и машини биват изтеглени.
Те подпалват дупката, така че отровния газ да не излезе на повърхността и от тогава насам са минали цели 35 години, а вратата към ада продължава да гори и до ден днешен. Никой няма реална представа какво количество тонове газ е изгоряло до сега.
Мистериозни дупки в гората
От началото на 90-те години на миналия век, странен феномен се забелязва в Русия. Хората започват да намират дълбоки дупки в гъстите и непроходими гори, където никоя кола или каквато и да е било строителна техника не би могла да проникне. Все още никой няма логично обяснение за произхода или целта на тези дупки, а още по-странното е, че края на всяка една от тях е просто обикновена почва.
Устата на Ада
През 1962 година избухва малък пожар в местната мина за добив на въглища, намираща се под градчето Централия (Пенсилвания, САЩ). Предприетите спасителни мерки успяват да потушат огъня достигащ входа на мината на повърхността, но под земята той продължава да гори.
12 години по-късно, ситуацията излиза извън контрол и земята под градчето започва да се пропуква, което налага незабавната евакуация. От тогава насам Централия е призрачен необитаем град, а според изчисленията, има въглища достатъчни да горят цели 250 години.
Хълмът на кръстовете
На хълма на кръстовете има над 50 хиляди кръста, въпреки че той не е гробище. Според легендата, който забоде кръст там, късметът ще го спохожда през живота. Казват, че традицията датира още преди Литва и Русия да приемат християнството, а произхода и е езически.
Призрачният град погребан в пясък
Колманскоп е призрачен град в южна Намибия, намиращ се на няколко километра от друг пристанищен град – Лудериц. В далечната 1908 година, завладeни от треската за диаманти, хората се втурват в намибската пустиня, с цел лесно да направят състояние. За две години в Колманскоп са построени църква, болница, училище, дори и казино.
Скоро след края на първата световна война, продажбите на диаманти постепенно започват да спадат, в резултат на което града бива изоставен и природата започва бавно да възвръща това, което винаги и е принадлежало. Пустинните бури лека полека затрупват улиците на града, не след дълго и сградите, за да може Колманскоп да се превърне в един истински призрачен град.