Абсолютно всеки може да мисли позитивно, да вярва в добрия развой на събитията в живота си, но малко имат силата и волята да го направят. Защото в моментите, когато всичко около нас изглежда трагично и объркано, и сякаш съдбата ни ни дава изпитание, най-лесно е бъдеш песимист.
Лесно е да се отдадеш на абсолютното безверие и на пълния негативизъм, когато чувстваш всички тези неприятни емоции. Трудното е да не загубиш силата на добротата в теб самия. И точно тук се провалят повечето хора в своите тежки моменти.
Но каквото и да се случи, то е трябвало да ти се случи, за да стигнеш до сегашния момент. Сега е напълно твоя отговорност дали ще се възползваш от него, ще си вземеш поука и няма да повтаряш грешките, които си направил, или ще прехвърлиш отговорността.
Съдбата не е виновна. Хората не са виновни. Всеки сам контролира посоката на мислите си (позитивни или негативни) и решенията, които взима всеки ден. И всеки сам решава дали ще се отчая, ще прехвърли вината, или ще продължи напред.
Затова дори в най-тежките мигове, намери силите да останеш позитивен и да даваш от себе си. Спри да очакваш от другите, защото никой не е длъжен да ти даде каквото и да било. Започни да даваш, защото това, което си дал, не може да бъде заличено или отнето от теб.
Когато се концентрираш не върху вземането, а даването, тогава ще разбереш каква невероятна сила притежаваш като човешко същество. Защото на този свят не притежаваме истински нищо, освен способността да помогнем на околните и да раздадем добрината, която всеки от нас притежава в изобилие.
Тогава идва превратният момент, когато започваш да даваш, без да очакваш. Тогава животът ти започва да има стойност както за теб, така и за другите.