Един мъж беше седнал в метростанцията във Вашингтон и запонал да свири на цигулка; това беше една студена януарска сутрин. Той изсвирил шест парчета на Бах за около 45 минути. През това време, тъй като бил пиков час, е било изчислено, че са преминали 1100 души през гарата, по-голямата част от тях на път за работа.
След като изминали три минути, мъж на средна възраст, забелязал, че музиканта свири. Той забавил темпото си, и спрял за няколко секунди и след това побързал да навакса темпото за да не си обърка графика.
Една минута по-късно, цигуларят получил първият си долар бакшиш: една жена хвърлила парите в касичката без да спира и продължава напред.
Няколко минути по-късно, някой се облегнал на стената, за да го слуша, но мъжът погледнал часовника си и започнал да ходи отново. Очевидно той е закъснявал за работа.
Този, който обърнал най-голямо внимание бил момче на 3-годишна възраст. Майка му, му извикала да побърза побърза, но хлапето спряло да погледне цигуларя. Накрая, майката трудно го избутала, и детето продължило да ходи, обръщайки глава през рамо през цялото време. Това действие се повторило от няколко други деца. Всички родители, без изключение, ги принуждавали да се движат и да не се спират.
За 45 минути през, които музикантът свирил, само 6 души, се спират и слушат за известно време. Около 20 други му оставят пари, но продължават да ходят с нормално темпо. Той финално събира $ 32.
Когато той спрял да свири и тишината обзела пространството, никой не забелязал, никой не аплодирал нито имало каквото и да е признание.
Никой не знаел, че този цигулар се казва Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току-що бил изсвирил едни от най-сложните парчета писани някога за цигулка на стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди да свири в метрото, билетите за представлението на Джошуа Бел в театъра в Бостън са се продавали средно по $ 100 на човек.
Това е една истинска история. Джошуа Бел свири инкогнито в метростанция, това било организирано от " Washington Post в пр. Вашингтон пост" като част от социален експеримент, за възприемане, вкус, и приоритетите на хората.
Очертанията/контурите на експериманта са били:
в ежедневна среда в неподходящ час:
- Дали ние възприемаме красотата?
- Дали спираме да я оценим?
- Дали разпознаваме таланта в един неочакван контекст?
Един от възможните изводи от този експеримент може да бъде:
Ако ние нямаме и един момент да се спрем и да слушаме един от най-добрите музиканти в света, свирил най-добрата музика, писана някога, колко други неща пропускаме?
Източник: някъде из социалните мрежи
изумително…тези дни си мислех,че поради ежедневието ни-подръжка на тялото и личността,не спираме да уловим прекрасните неща на живота…но ето,че децата имат безпогрешна интуиция.
Да се вслушваме в децата…
Често даваме много пари, за да видим или чуем нещо, което едва ли си заслужава, а подминаваме безразлично безплатното безценно нещо, дадено даром от съдбата, следвайки пагубния ход на инерцията. Историята ми хареса извънредно много не защото е изключително оригинална, а точно защото е почти банална и въпреки това съдбоносна за хората.
Браво за статията!
всичко това има много просто обяснине. С напредване на възрастта хората се ожесточават. Улиците са пълни с просяци и уличин музиканти, които на другия ден пак ще излязат с паничката. и после пак. и пак. Голяма част от тези пари отиват за сутеньорите, ако някой даде баничка на тези хора, я хвърлят. Затова възрастните хора „вкаменяват“ сърцата си. Те биха дали пари, ако бяха сигурни, че ще се използват по предназначене – толкова много хора дават дрехи втора ръка, например.
Децата не работят. За тях парите „падат от небето“ и за това винаги са готови да бъдат щедри във всичко, включително и в обичта си.