Днес сред децата на мода са вафлите и кроасаните вместо плодовете и зеленчуците. Но дори те да искат ябълка или зеленчук вместо вафли и солети, твърде малко са местата в училище, откъдето да си ги купят.
„Яж, баби, яж! Я виж колко си заслабнал”. Тази реплика сигурно ви звучи много познато?
Популярният мит, с който трябва да се борят българските диетолози, е тъкмо представата на баби и родители, че пълнотата значи здраве и сила. Тази заблуда е наследство от времето, в което енергията се е изразходвала на открито, а не пред компютъра или телевизора. Но в ерата на кабелните оператори и компютърните игри това мислене е остаряло и погрешно. На всичко отгоре създава проблеми.
Днес 20% от българските ученици на възраст между 7 и 19 години са с наднормено тегло, по данни на Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ). А 5,6% са със затлъстяване.
Проблемите с наднорменото тегло на българските деца не са от вчера и причините са ясни. Големият въпрос е какви са вариантите за справянето с тях.
Кауза пердута
Излишните килограми в толкова ранна възраст показват дисбаланс в храненето и липса на достатъчно движение. Според проф. д-р Стефка Петрова, зам.-директор на НЦООЗ, основният проблем е, че учениците приемат по-енергийна храна, отколкото им е необходима, и не се движат достатъчно. Те ядат твърде малко сурови плодове и зеленчуци, недостатъчно риба за сметка на месни деликатеси и нищожно количество пълнозърнест хляб, който компенсират с бял.
Но да се храниш здравословно в българско училище е доста трудно. Това е привилегия, която ползват най-вече по-малките ученици. Освен това… не е модерно.
В 55 СОУ „Братя Миладинови” в София децата до трети клас идват под строй в стола, където отговорната за тях учителка стои до края на обяда. Родителите могат да прегледат менюто за следващата седмица и да запазят купони за по 1,50 лв. Срещу тази сума учениците получават супа, основно и десерт или плод. Един път в седмицата се предлага риба, а веднъж – постна храна. Има и избор между бял, типов и пълнозърнест хляб.
Децата над трети клас също може да се хранят в стола, но обикновено предпочитат лавката вътре в училището. В нея има закуски за по 70 ст., чипс на цена между 50 ст. и 1 лв. и десетина вида вафли.
Управителката на стола Пенка Димова споделя с гордост, че тази година посещаемостта се е увеличила със 150 деца. Тя казва, че “самите родители настояват за това”. Пенка Димова е и собственик на близката лавка и признава, че по-големите деца “наблягат на сока и вафлите” и почти никое от тях не се храни в стола.
По-големите ученици не обядват в стола. Смените им не го предполагат. Но най-вече, защото в съзнанието им храненето в стол се свързва с годините в началното училище и затова пренебрежително го подминават. Сега модерно е да се яде чипс и да се пие кола.
Проблемът с тези продукти е, че самите деца привикват от най-ранна възраст да ги харесват и търсят. Те са навсякъде, лесни са за консумация и рекламите им облъчват учениците от всеки ъгъл.
Диетологът Огнян Симеонов казва, че основен проблем е, че много малко лавки продават плодове. „Почти никой не си купува плод, защото децата му се подиграват”. Вместо това предпочитат кифли.
И какво от това?
„Броят на мастните клетки расте и остава постоянна величина” – това е генералният проблем според диетолога доц. д-р Донка Байкова. Хората, напълнели в детска възраст, продължават и след това да имат този проблем. А наднорменото тегло предполага голям риск от атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и сърдечни болести.
Наднорменото тегло при децата създава и социални проблеми, тъй като по-пълните търпят подигравки и изолация от страна на съучениците си. Според Симеонов тийнейджърите са подложени на голям стрес и “когато се хранят, те постоянно чувстват вина. Бъркат си в устата, за да повърнат тази вина и става още по-зле. Започват обиколки по психолози, психоаналитици и психиатри, предписват се много антидепресанти и има случаи, в които деца стигат до самоубийство”.
Един от най-важните компоненти на добрия хранителен режим в детска възраст е закуската, твърди доц. Байкова. Тя препоръчва всички деца да закусват вкъщи, като сутрешната храна трябва задължително да включва плод или зеленчук и топла напитка.
Подобни добри съвети може да се открият с минимални усилия. И въпреки изобилието от информация за здравословни модели на хранене в интернет, някои родители дори нямат представа какво ядат децата им. Или приемат нездравословното хранене като нещо обичайно, срещу което няма нужда да се съпротивляват.
Трифон Стефанов, родител на десетгодишно момче, признава, че в лавката на 105 СОУ се продават най-вече „бонбони, шоколади, сандвичи” и синът му си купува всеки ден по нещо оттам. На въпроса какво точно, отговаря: „Не знам, каквото си хареса…”
Идея за промяна
И така, докато родителите по-често избират да игнорират лошите хранителни навици на децата си, а училищата са минирани с вредни полуфабрикати, твърде невероятно е учениците сами да посегнат към здравословните и нискокалорични естествени продукти.
Проблемът е, че социалните кампании, насочени към популяризиране на здравословното хранене, могат да потънат безрезултатно, също както кампаниите против тютюнопушенето. Според Йордан Жечев от рекламната агенция DDB „да се каже: „Яжте по-здравословно” е твърде пожелателно и няма да има ефект”. Според него това, което е нужно, са реално ограничаване на предлагането на откровено вредни продукти. И замяната им с полезни.
Проф. Стефка Петрова от Националния център за опазване на общественото здраве казва, че сред обсъжданите промени на Наредбата за здравословно хранене на учениците е и предложение за забрана на определени вредни храни в лавките в училище. В тях се включват чипсове, снаксове, подсладени газирани напитки, които не са на плодова или зеленчукова основа, и “всички захарни изделия като близалки и вафлички, с изключение на шоколадите, които имат някаква полезна стойност”, казва проф. Петрова.
Друго предложение е да има задължителен асортимент на храни и напитки в училищните лавки, т.е. “в бюфетите да се предлагат задължително минерална вода, натурални плодови сокове, прясно и кисело мляко, плодове, пакетирани според сезона зеленчукови салати, определени видове сандвичи”.
В момента в България няма нито контрол, нито условия за здравословно хранене на учениците. И ако ситуацията не се промени с общите усилия на родители, учители, лекари и законодатели, броят децата между 7 и 19 години с наднормено тегло може съвсем скоро да се увеличи.
ПРОБЛЕМЪТ В ЧИСЛА
Според Световната здравна организация през 2007 г. над 22 милиона деца под петгодишна възраст са страдали от наднормено тегло. Повече от 75% от децата с наднормено тегло живеят в страни с нисък или среден доход, предимно в градска среда.
По данни на Националния център за опазване на общественото здраве в България 20% от учениците на възраст между 7 и 19 години са с наднормено тегло, а 5,6% – със затлъстяване. Проблемът при момчетата е по-сериозен, отколкото при момичетата.
Според класация на Световната здравна организация за 2007 г. България е на 69-о място в света по процент на населението с наднормено тегло, като проучването обхваща хората на 15 или повече години. Първи в класацията са жителите на островните държави в Океания - Науру, Микронезия, Островите Кук и Тонга, където над 90% от населението е с наднормено тегло. В България процентът е 54,2%.
БИЗНЕСЪТ СЪС ЗДРАВЕТО
Проучване на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП) показва, че голяма част от зърнените закуски, предлагани на пазара в България, съдържат висок процент захар, сол и мазнини. Според Асен Ненов, експерт от БНАП, проблемът е, че реалните количества на тези съставки са написани с много малки цифрички, което заблуждава купувачите. „Не е забранено, но показва отговорността на фирмата. Те продават продукт, който не става за деца”, твърди той.
Друг голям проблем е маркетинговата стратегия. Ненов смята, че „децата определят до голяма степен поведението на майките. Рекламите по телевизията атакуват децата, но непряко атакуват майките и бащите”. Родителите не могат вечно да отказват и накрая се примиряват да купуват вредни продукти, за да удовлетворят желанията на децата си.
„Играчките са проблемни. На децата няма как да им обясниш, че това е маркетингов механизъм”, добавя г-н Ненов. Затова и като една от целите на платформата на ЕС „Хранене, физическа активност и здраве” е заложено рекламите на нездравословни продукти да не се адресират към деца, а съдържанието на такива продукти да се преразгледа, за да се достигнат приемливи нива на захар, сол и мазнини.
Автори: Росица Бошняшка, Мая Александрова