Баща ви е от мутрите на прехода, онези с електриковите анцузи и дебелите ланци, а майка ви е квартална кифла на повикване, която не помни дали въобще сте ходили на училище… Добре, но защо ние трябва да се мъчим с ужасно грешните неща, които пишете по сайтове, форуми, витрини и обяви!!! Или баща ви и майка ви не са такива и все пак са се опитвали да ви накарат да учите?… Е, тогава дори нямате оправдание за неграмотността си…
Ето кои са най-досадните грешки, на които се натъкнахме и за които се сетихме. Моля ви, не ни щадете и ни пратете още лични примери!
Две ученички търсят надарен учител да им обясни всичко за пълния член (източник)
Пълният член
Няма как да не започнем от него, защото това е най-адската мъка за съвременния неграмотник. Само се разходете за час-два из града и ще разберете, че „СервизА е затворен”; „ПодлезА е в ремонт”; „СалонА ще почива от 2 до 4”, а авторА на този текст може да изрежда подобни примери още два дни! Само се чудя дали наистина хората са толкова правописно-импотентни, че не могат да го напълнят тоя член, или просто им вземат по левче на буква и гледат да спестят малко пари като пишат –А, вместо –ЪТ?!
Множествено число с „–ИЙ” накрая
Летен курорт. Лъскава витрина. И лепнат с тиксо мазен лист с оферта: „Летните сензациЙ – нови промоциЙ на хавлиЙ с всички зодиЙ и други джунджуриЙ!” Олеле! Колко простотиЙ, събрани на едно място! Хайде да пробваме да обясним. Ако вземете думата „рокля”, множественото ѝ число ще е „роклИ”, нали? Не „роклЙ”. Значи на „хавлия”, „ютия” и „селяния” – множествените числа са „хавлии”, „ютии” и „селянии”, а не „хавлиЙ”, „ютиЙ” и „селяниЙ”. Вижте, „Натрий” примерно е друго нещо, той си се пише с И-кратко накрая. Ама вие за такива сложни думи не мислете!
Местоимението „ú”
Това е онази ужасно дълга и сложна част на речта, която се пише като И с ударение или И-кратко. Примерно „Майка ѝ влезе, докато тя се натискаше с комшията.” Повечето пъти обаче същите хора, които се надпреварват да пишат „батериЙ”, изведнъж забравят за любимото И-кратко и се получава нещо от сорта на: „Майка и и баба и разпънаха блузата и и разбраха, че няма да и стане.” Семейна и правописна скръб!
Буквата Щ
Проблемът е, че тази буква я няма на латиница и няма как да се научите да я използвате в чата, затова тя започва да създава куп проблеми. „ПоШТаджията стана през ноШТа, заШТото му се стори, че някой ШТъка в къШТата отсреШТа” ще среШнете почти толкова често, колкото и „По6Таджията стана през ноЩа, за6Тото му се стори, че някой 6Тъка в къ6Тата отсре6Та”. Май някои хора, като ги е носил ШТъркелът, често ги е изпускал по пътя.
Буквата Ъ
И това го няма в чата. Я го напишеш с „U”, я го напишеш с „Y”, най-често се замества и с обикновеното „А”. Затова после, като се наложи да се пише на кирилица, излиза ей-това: „САмняваш ли се, че ще сАбера очите на мАжете като се разхвАрчат дрехите ми?” Не, не се сАмнявам, ще ги сАбереш и с вАншността си и с тАпотията си!
Ъ, вместо А
Това е точно обратното на горното, но (да не повярвате!) и това го има. Уж не знаят, че има буква Ъ, а изведнъж всички започват да я употребяват на най-грешните места. Най-често е там, където А-то потъмнява при изговаряне.
Тия двете сладурани, колко ли
забрани този път ще нарушЪт?
Тия двете сладурани, колко
секс покани този път ще отнесЪт?
Кажете ми сега и на мен: Абе ей, цАрвул, дреме им на сладураните, че се пише „отнесат”, а не „отнесЪт”, нали карат Mercedes последен модел, в неговото име няма нито А, нито Ъ!
О или У
Признавам си, това наистина е трудно, особено ако след четвърти клас повечето време си прекарвал да пушиш зад трансформатора или да работиш на околовръстното. Пуснете си скайпа и вижте, не е ли писал някой и на вас: „Къде се Утплесна, бе УлигУфрен! Оспа ли се пак или Утиде до долО да ти Управят акОмОлатУра?” Лошото е, че даже и тези, които се Упитват да налучкат 50 на 50 шанс „О или У”, Убикновено избират грешното. Факт!
Изпускане и добавяне на Т
Ето една буква, която е абсолютно еднаква и в кирилицата, и в латиницата, обаче, дяволите да я вземат, и тя ни бърка ужасТно! Ту я има, ту я няма. „Страс.ните ус.ни на студен.ката ужасТно се бяха стисТнали от упоритос..” Явно буквата Т е като бакшиш – когато можеш и когато решиш – оставяш я!
Ц, вместо ТС и ДС
Вярно е, че буквата Ц обозначава звук, който си е почти „тс”, но (Уви!) не замества това, което ви се иска. Затова се въздържайте да споделяте информацията, че „Директорката на даЦката граЦка деЦка градина ще оЦъства!”, дори да се съдере да оЦъства цял месеТС.
Нагаждане на чужди думи
Ако сте прост човек с ограничена обща култура, но искате да се направите на ЕнтелЕгентен пред електората като използвате много чуждици, нищо чудно да съставите подобно изречение: „Когато жената на омбуЦмана духне със сУшУара, сЮтЮените й се разФърчават като фоЙверки и се закачат на полЮлея.” Сложете си го на деКСтопа и Жисиема, за да го запомните!
-Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-
В българския език няма много повторения на букви като в италианския например, но пък в България има безброй умници, които се надпреварват да пишат мъдрости като: „Когато, застанала пред особеННо тясната времеНа врата към вътрешносТа на съкровеННата свещеННа долина на племето, археоложката не откри съществеННа разлика в писмеННосТа на мес.ните, тя искреННо се изненада, защото находката ѝ беше нещо, колкото цеНо, толкова и страНо.” А, за да членувате правилно думата „нощ”, направо си трябват седем висши образования! (а – ноща; b – ношта; c – нощта; d – но6та; e – нито едно от изброените!)
Заедно или отделно
В чата ще намериш много приятели и ще изгубиш много мозъчни клетки!
Или казано по-съвременно: „Да чукнем ли „спейс”-а или не?” Най-често отговорите са: „незнам, на дали, бали го, немога дасе сетя” И ако тези грешки все пак имат някакво смислено обяснение, какво да кажем за разделеното писане на: „Намерих ме съкровището; минах ме се с тая ракия…” Затова клавишът „спейс” е голям, защото е голям зор да го измислиш!
Озвучаване и обеззвучаване
Направо да се оплаче човек на Кирил Иметодий и брат му, как може толкова често използвани думи като „сватба” и „сграда” да се пишат толкова трудно. Знаете ли колко хора можете да възмутите с обявата: „Утрешният иСпит ще се проведе в Зградата на виЗшия институт – Зборен пункт – на посочения адреЗ зад сваДбената агенция.” Колко? Николко. Те се тревожат главно, че нищо не са прочели и нищо не са си купили за пиене.
Сравнителните частици
По-добре не пишете сравнителни частици, ако най-накрая сте осъзнали, че това досадно нещо – тирето – не е силната ви страна. Защото „Да свиеш по скъпите плочки” и „Да свиеш по-скъпите плочки” са две отделни неща. В първия случай просто ще завиете по хубав тротоар, а във втория (най накрая) може да се озовете и зад решетките!
В или ВЪВ; С или СЪС
А това да го сбъркате, определено трябва да сте талантливо проЗ! Защото, ако не сте кьорав като къртица, какво ви пречи да погледнете с каква буква започва думата, която следва след предлога. Пречи ви фактът, че няма връзка между двете клетки в мозъка ви? Е… „ВЪВ такъв случай ще ви оставям да си почивате. Хайде, С здраве!”
Хаха, браво на автора за остроумния стил, ама кел файда от ползата, дет’ се вика. Т.е. акъл не можеш да налееш никому, а образованието да реформираш със статия – надали! Иначе за неграмотността на младите и аз писах (от възмущение) в личния си блог, където съм цитирал и някои уникални примери от практиката…
Уникално! Споделям го веднага… :P
Trqbva6e da go napi6ete na majmunitza za da go razberat… :)
Така само им създавате затруднения като четат на кирилица :)))
Поздравления за posting-а!!!
Like-вам веднага фъф фейсбука
Браво, статията е супер и поднесена с голяма доза чу(в)ство за хумор!
За мен лично най-дразнещите грешки са прекомерната употреба на пълния член, липсата на празно пространство след запетайка или точка, както и изяждането на същото между някои думи, и слагането на Й във формите за множествено число.
– Някои писачи толкова се престарават с пълния член, че просто го слагат навсякъде. А като слушате новините и други предавания по ТВ, ще се пренаситите от пълен член – да ме извини Ники Кънчев, но той е ненадминат в това отношение.
– Направо пощурявам, виждайки изречения без разстояние помежду им – Мила се наведе,падна от стола и си удари главата.Заведоха я на лекар.
– Незнам, немога – нямамдумипросто…
– Надпис на канцелария в университет – Консултаций в еди-кой си ден…
Лошото е, че такива фрапиращи грешки правят и възрастните, ко(й)то уж не са обременени от чата.
Якооо, веднага поздравявам любимата ми учителка по български език и литература :)))
Браво, статията е много добре написана и с невероятно чувство за хумор! И като никога коментарите са само от грамотни хора. На други места, гледам, възмущават се от неграмотност, пък те самите пишат с купища грешки. Аз лично се сещам за много фрапиращи грешки по магазините и заведенията. Вермутът задължително се пише „вермуд“, а кренвиршите обезателно са „кремвирши“, бонбоните са „бомбони“, а лионскиат салам е „леонка“. Да не говорим за самите опаковки на продуктите, често се питам какви са тия умници, които им изготвят дизайна. Най-фрапиращ е случаят с подправката дивисил, която се среща написана в три различни варианта: „дивисил“, „девисил“ и „девесил“. Бях изумена когато разбрах, че приемният изпит по български език и литература в повечето университети е изпит по правопис – нещо, което се изучава в основното училище. Но какво друго да очакваме? Децата масово не четат книги, слушат чалга и си убиват времето пред компютъра, но не за да четат, а за да играят разни глупави игрички. То не че възрастните четат много… като заговориш за прочетена книга, те гледат като извънземен.
Четох статията пак (думи като четОх също се пишат трудно от някои, които си мисля, че е с А). Любима ми е. За съжаление, много вярна.
Толкова много отдавна не се бях смяла… Въпрки че, всъщност, си е доста тъжно. Но пък съвсем скоро съвременният пЪрвУписТ ще се наложи,убедена съм. Още повече, че неща, като споменатия пълен член, от доста време се смятат за архаични и абсолютно ненужни.
По отношение на буквичките, сте изпуснал(а) „Ч“ или еквивалента и „4“. Известен точно толкова, колкото „6“.
А колкото до по(-)скъпите плочки.. същият ефект се постига и с използването на запетаи тип „да се помилва, не дасе обеси“ и „да се помилва не, да се обеси“.
Много добре :)
Може да добавите Е или И и А или Я … променливите гласни определено не са силата на съвременния правопис :)
Всичко това е добре и аз съм напълно съгласен. Само че, уважаеми, и́ не се замества с й. Това е като да заместиш щ с 6т. Има различни елементарни варианти за писане на и́ и й не е един от тях.
Ами слезнах, влезнах, излезнах…
Съжалявам, че не можах да пусна коментара си на латиница. Ето го в кирилизиран вид, но не е същото:
мНсТе ПрОзТи ,НеМоЖеТе [НеМоВеТе] ИеДиН лЕф ДаИсКаРаТе ,аМа СеПраЙтЕ ,кОмПлЕхАр4еТаАа ,ЖаЛкИсТеЕе [ВаЛкИсТеЕе]!!!!!!! :))))))))
Аз най – често пиша щТастие, и особнНости… въпреки, че зная, че не се пишат така.
Хилосвам се из офиса :) Много хубав край на работниЯТ ден!
На културните народи членът им е отпред, а на нас отзад. Те казват например „The president”. А ние, в това число и много вестници, му го туряме члена отзад на президента, дори и когато няма нищо общо с действието…
Мнооого добра статия. Може също да добавите такива фрапиращи грешки като – „здравей те“, „всеки му“, това да слагаш запетайката, където ти падне – „Проба, проба. Проба , проба. И най-якото – проба ,проба“. И с ударение в Windows 7 под БДС се пише като Shift + Ь – ѝЍ.
Авторе, „й“ не се ползва като местоимение в ж.р. Ползва се “ ѝ“. Не за друго, ами смятам да публикувам поста на ФБ на дъщеря ми. Да не заблуждаваме децата.
Чудесна статия. Непременно трябва да се добави и използването на кой вместо кого. :)
нещо, което не видях да е описано, но забелязва, все по често да се използва – „Здравей те“.
Браво за статията, но това, което е пропуснато, и за което сравнително малко хора се сещат, е иначе така лесното спрягане на глаголи във 2 лице множествено число. Пример: „Аре да отидемЕ да се напиемЕ като свине, ама да се направимЕ на ни6то. Да не говоримЕ, че вече като трЕбва да ходимЕ да работимЕ по цял ден нямаме (!) никакво време вече да се напиваме (!)“. И прочее други глаголи, към които се добавя това явно много благозвучно Е.
Много е забавна статията наистина, въпреки че вече е малко изтъркана темата. Всички сме наясно, че средностатистическият българин не владее правопис, и аз в това число, но като го повтаряме това няма да се промени.
Да, хубаво е да ползваме кирилица, най-малкото от уважение към двамата братя, които са си направили труда да дадат нов облик на алфа-бета-гама-та в аз-буки-веди-то. Хубаво е и да не правим грешки, които променят смислово това, което искаме да напишем. Идеалният случай е да не правим никакви грешки, но нека си го признаем – невъзможно е. Не защото сме хора, а хората не са безгрешни, а просто защото ни е такъв езикът, защото ние сами сме си го направили такъв и сме горди с това. Говоря за променливото ‘е’, което някога е било просто ятовка, за краткия и пълния член, които са били два различни диалекта, но сме решили да ги обединим в синтактично правило (даже не и семантично!), за пет-томната граматика, която се отказах да чета след третия том, в която над правилата властват изключенията, а над тях – изключенията от изключенията. Два дена да ви редя – не, ами пет тома с такива примери мога да ви покажа.
И пак повтарям – аз български език не знам и не твърдя такава глупост. Единствената ми утеха е, че щом успях да науча английски, руски и японски перфектно, преди да съм научил родния си език, то може би, но само може би, проблемът не е само в мен.
Кир Манолаки Глиш, много си убедителен, както обикновенНо :-)
На мен пък ми е особено любимо специфичното използване на който/които – най-често убедително се бъркат. Или професионални думички като терИкот, тЕрикат, лайсТни, стЕрИопор и задължително съжЕлявам …
ах, ах, ах ! пропуснали сте нещо, което като прочета и ми иде да завра употребяващите тази дума …не знам къде:) иде реч за думата“съжалявам“. сблъсквала съм се с хора, претендиращи за интелигентни, които пишат „съжЕлявам“. дупка в мозъка трябва да пробиеш на глупака, за да му втълпиш, че корена е ЖАЛ, а не ЖЕЛ.
и още ! питам се век ли трябва да мине, за да се научим, че запетаята се слага веднага след думата, после е интервала
И да не забравяме ‘Имам впредвид…’!
Парадоксът е, че статията ще впечатли и ще бъде прочетена само от хора, които държат на правописа ;)
Страхотна статия, само искам да допълня няколко примера:
– думи завършващи на -ем и -еме и тяхното множествено число;
– предлози използвани редовно с предлози – в/на/из предвид;
– разликата между единствено и множествено число при под – „който“ и „които“ (най-редовно срещам „й“ в смислово множествено число);
– липсата на елементарна пунктуационна култура.
Поздрави!
Аз напоследък много се дразня от неправилното употребяване на глаголите в първо лице множествено число от много политици по телевизията, начело с Премиера. „Ние ще направиме, мислиме, че…., ще построиме“ и т. н. Моето мнение е, че правописът е начин да развиваш мисленето си, а не просто някакви си безмислени правила. Започваш да пишеш или да говориш и се замисляш как е правилно…
Стахотно! И аз съм на същото мнение! Някой трябваше да го каже ТОЧНО ТАКА!
„Играчката падна на пода. Вдигнах я, за да ѝ я подам.“ Често изглежда така: „Вдигнах Е, за да И Е подам.“
Aлександър Шопов, много благодаря за уточнението към авторите.Бях започнала да си мисля,че и аз спадам към групата на неграмотните.
Добре е, че повдигате въпроса. Само че каква ли полза? В тая сфера, мисля, няма оправия. Освен да въведат глоби със закон, както е при КАТ (тия , като ме видят по пътищата и веднага – глоба).
Много ме дразнят текстовете в българските сайтове. Комерсиални сайтове, със самочувствие и пари, а езикът – неграмотен. Млади хора предполагам, изучили се, технически грамотни, а не знаят родния си език, че не се и срамуват! Той, Гугъл, щеше да ги санкционира жестоко, но за жалост го прави само на английски текстове, още не знае български.
Най-много ме дразни преводът на нашите надарени млади преводачки- филоложки по американските филми. Сякаш са се наговорили, всички превеждат: „има ли някого?“ Те чували ли са за падежи?
Ужас!
На мен пък т.нар. уточнения за местоимението „ѝ“ повече ми звучат едва ли не като нападки и обвинения. Които донякъде са неоснователни.
Защото все пак авторът никъде не е написал, че „Й“ е местоимение. Много добре е обяснено и става ясно, че местоимението си е „Ѝ“.
За съжаление, обаче, не с всяка клавиатура има възможност да бъде написано „ударено И“. Вярно – тази „екстра“ вече я има в Windows 7, но в по-старите версии този символ не можеш да го „извадиш“ директно от клавиатурата.
Да, не е абсолютно невъзможно и разбира се, че има варианти: чрез функцията „Insert Symbol“ на Word, последвано от Copy-Paste, или може би чрез онлайн поставяне на ударения, или чрез някаква клавишна комбинация „Alt+ поне трицифрена поредица“ (която аз така и не налучках, но вероятно има такава). Само че… нужно ли е да се правят чак такива „гимнастики“, след като е допустимо един знак, липсващ на клавиатурата, да бъде заместен с (поне визуално) най-близкия до него.
Браво! Хубава статия.
Забележка към автора – думата, която употребяваш – „примерно“ не съществува!
Отвори си един тълковен речник и провери… Дано съм ти помогнала! :)
Аз дори съм срещала и „Здравей Те“.. спор няма, че е по-уважително : ))
Някой вече го спомена, но и аз полудявам, като видя (и чуя!) „имам НА предвид“ или „ВЪВ предвид“, или „впредвид“.
А да не говорим за неправилно произношение и неправилно ударение на думи – там вече е тотална трагедия, начело с водещите по телевизията. Както и други коментират, забелязах и аз, когато последно си бях в България, че масово из страната и по телевизията се говори на „е/ме“ по шопски стил: правимЕ, ходимЕ…
Друго особено болезнено за мен е „гримирВам“ и подобни (вместо „гримирам“).
Страхотна статия! Всеки ден чета пресата от България и не мога да проумея дали наистина в бедната ни Родина наистина са на изчезване грамотните хора! „Неграмотията“ е навсякъде! Разбира се тази статия не може да изреди всички съвременни „неграмотности“, но мисля, че е доста изчерпателна! Аз също ще я „постна“ във ФБ!
Весело написано, прочетох го с удоволствие. Само една забележка – според професорите от БАН „й“ не се допуска като заместител на „ѝ“. Когато И с ударение го няма трябва да се пише обикновено И. Разбира се, това не ми пречи да си го пиша с Й де.
@ Александър Шопов
„Има различни елементарни варианти за писане на и́ и й не е един от тях.“
Вашият „елементарен вариант“ за писане на ударено И при мен излиза като И с квадратче след него, така че по съвсем прагматични причини Й е за предпочитане в такива случаи.
ето (от нета):
Toni Micov Of nepitai to tova moeto nee kotka tosie cql tigar nqmam mqsto po racete kadeto danqmam belek :D)))!!!
Браво!
За с(а)жаление и мо(й)те деца не се справят достат(а)чно добре с правописа. Не_знам дали сме виновни ние у дома или учителите не са си свършили работата. Щастлив съм, обаче, че винаги поправят споменатия (без Т) Ники Кънчев, чийто любим въпрос към учас(т)ника е „С КОЙ сте днес в студиото?“
А не мислите ли, че е редно да започнем да наричаме азбуката българска? С тази „кирилица“ (така и не научих кой ѝ е измислил името) целият свят си мисли, че всъщност е руска – все пак и най-тъпият американец е чувал за Русия!
Много често се среща липсата на разстояние в изрази с отрицателна частица – немога, незнам, неискам. И това не е от сега – и в моето детство много се грешеше :)
В женски род [редактиране]
Наставката за определителен член в женски род е -та. При думи, завършващи на -т и -щ наставката не се променя на -а, а остава -та, което води до двойно тт или леко непривичното съчетание щт. Пример:
пролетта, смъртта, нощта, мощта.
Александър Шопов, знам че си прав, но, повярвай, много е трудно с компютрите! С жена ми имаме еднакви лаптопи, купени в един и същи ден, от един доставчик, който ни инсталира уж един и същи краден WIN … Да, ама не! Клавиатурите ни са различни!!! Седмици се рових в азбуките – уж няма разлика ва названията им, а пишат различно! И към компютърни умници се обръщах, но … вдигат рамене. Те, по принцип са неграмотни (с нищожно малки изключения) и трудно разбират защо толкова се притеснявам, но, така или иначе нищо не се промени. Сега аз имам на БДСто си „ѝ“
Ето и една от най-фрапиращите грешки, която непрекъснато ни се натрапва на вниманието, особено от говорителите по телевизията и 95% от „елита“ – ходиМЕ (вместо ходиМ), правиМЕ (вместо правиМ), пишеМЕ, (вместо пишеМ), говориМЕ (вместо говориМ), мислиМЕ (вместо мислиМ) и т.н.
А може ли учител да пише „АСИСТАЦИЯ“ , вм. „АТЕСТАЦИЯ“? А може ли директор на училище да каже, че в у-щето има „ТРАНЖОРНА“, вм. „ТРЕНАЖОР“? Какво да ви кажа- каквито ни даскалите, такива ни и децата………….Сега си берем горчивите плодове на това, към което целенасочено през изминалите 22 г. тикахме децата.
Достатъчно е да погледнем рекламите: „Чаромата сближава“…
Относно местоимението „я”… Не само често се изпуска ударението, ами също се ползва „е“. Например, „колата е купих евтино, ще ти е покажа утре“.
Поздравления за написаното! Макар и малко вероятно, чрез фейсбук това четиво може да стигне до очите на някой нуждаещ се, все пак :-)
По темата за „ú“- защо винаги трябва да го търсим в „символи“, а не заеме съвсем официално мястото на някоя от руските букви (не мога да ги изпиша, блокират ми публикуването на коментара…) в БДС-клавиатурите, например? В случая смятам, че неудобството е основната причина да бъде заменяно с „й“.
А, нека добавим и масовото пренасяне на главнобуквието по пример на английския език!
Колко ме дразни, че в днешно време явно има някакви изключения на правилото „НЕ+ГЛАГОЛ СЕ ПИШЕ ОТДЕЛНО“. Даже аз вече се бъркам :D
А какво ще кажете за „ентелегент“?
Вярно – чувал съм го, не съм го виждал написано, но никога не е късно.
Публикацията е много силна, браво на автора. И не е вярно, че темата е едва ли не изтъркана. Всеки ден трябва да се набива в главите на все по-неграмотните ни съвременници по всевъзможни начини как трябва да се пише на български език и с българската азбука.
Наскоро в един сайт си позволих да обърна внимание на администраторите, че трябва да изпълняват стриктно заканата си за изтриване на „постингите“ (поредната чуждица), написани на латиница. Като резултат бях оплют от други коментатори, че кой съм аз и като какъв си позволявам, това било „методиевица“, която била сътворена от народа, а ние сме пишели на „василевица“(?) и сме били двама-трима, при това червени, комунистически отрепки и т.н. Да не продължавам.
Следователно и грамотността у нас придобива все по-ярка политическа окраска: колкото по-неграмотно пишеш и говориш, толкова си по-демократ. Извинявам се, но това е още едно доказателство за пълната простотия, заливаща ни отвсякъде.
Има и друго – човек понякога, особено бързайки, греши. Натиска погрешния клавиш и подминава грешката си, ако не е активирал опцията за обозначаване на неправилно изписаните думи. И в тази връзка накрая най-искрено благодаря на един от коментиращите тук, че ме „светна“ – и под ударение във Windows 7 под БДС се пише като Shift + Ь – ѝЍ. Наистина не го знаех. Човек се учи докато е жив.