Първо да си кажа и подчертая изрично, че статията ми не е породена от това, че някой познат или приятел ми дължи пари, а просто защото днес се замислих по въпроса със заемите и приятелството. До колкото съм си говорил с доста хора на тази тема, винаги има различни мнения и виждания.
Какво става когато приятел на който си се доверил, разчиташ, смяташ за близък ти поиска пари на заем? Нека да говорим нито за голяма сума, нито за малка. Имаш парите, възможно е да ги дадеш, но нещо те спира? Какво?
Недоверие, тъй като не сте имали такива отношения с пари до сега помежду си, замисляне дали ще ви ги върне, навик да не давате пари на никой или какво? Ами ако ви се помоли, че му трябват спешно? Тези неща винаги си ги мисля, не само когато съм давал на заем, ами просто защото може би е в психологията ми. Ами във вашата как седят тези неща, по същия начин или по съвсем друг начин изглеждат?
Дали закъсняването на връщането на пари ще промени приятелското ви отношение към човека?
Нима невръщането на парите от заема изобщо ще направи вашето приятелство забравено?
Или връщането на време ще ви покаже, че отсреща има сериозен човек, държащ на думата си и това ще направи приятелството ви по-силно ( доста искривено звучи ).
Случвало ли ви се е да ви се разсърди близък човек когато му откажете да му помогнете с финансова помощ?
Кое ще изберете, приятелството или да си задържите парите.. (странно звучи, да..)
Много ми е интересно да чувам такива мнения, за това ще се радвам да чуя такова по-надолу в коментарите.