От опита си с различни учители разбрах някои от нужните неща, за да можеш да научиш наистина това, което ти преподават.

Едното нещо е, че трябва да търсиш знанието, в това, което ти се преподава. Това е един от начините на преподаване. Да не ти се казва всичко, но достатъчно да откриеш нужното да се научиш или откриеш останалото. Учителя в този смисъл е човека, който помага да намериш знанието, но не и да ти го дава наготово. Не са важни и оценките попълнени в електронния дневник.

В България и конкретно във ВУЗ-а, в който учех след като завърших прочетох, че се набляга на самоподготовката. Тоест сам да откриеш останалото знание. Това е много хубаво, но проблема беше, че преподавателите, които ми дадоха знание да мога сам да разбера останалото бяха 6-7.

Бих ги нарекъл прикрити провокатори. Като цяло в системата на образованието се насърчава научаването на материала по програма. В работното място положението е подобно, но зависи от работата, която вършиш.

Очаква се сам да се научиш, но просто понякога няма от кого. Всеки се страхува за мястото си. Сигурен съм, че има работни места, където е различно и ще си намеря такова.

Другото условие, за да бъдеш добър ученик е да забравиш, че имаш собствено, предишно знание, което се отнася за това, което учиш. Да започнеш като начинаещ.

В ума на начинаещия възможностите са много, в ума на експерта (знаещия) - малко.

Шунрю Сузуки

Това се илюстрира много добре от следния дзен коан.

При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.

— Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

сподели ме