Дръжте си шапките! Или в този случай по скоро шлемовете! Учени най-накрая успяха да открият така нареченият "край на света" - границата между Земната атмосфера и космическото пространство.
Чрез данни получени от нови инструменти, разработени от учените от Университета в Калгари, учените са потвърдили, че космосът започва на 118 км. над повърхноста на Земята.
Всъщност тази граница е доста размита и заобиколена от множество погрешни схващания и объркващо - противоречиви определения.
Като начало можем да кажем, че астронавтите могат да твърдят, че са били в космоса само ако прекосят границата от 80 километра.
Границите, считани от много в космическата индустрия, са също някак символични - 100 километра. Ученият "Theodore von Kármán" преди доста време бе калкулирал, че на тази височина атмосферата е доста разредена, че концентрацията ѝ е пренебрежимо малка и стандартен летателен апарат неможе да функционира, защото неможе да се движи достатъчно бързо, за да получи аеродинамичен подем.
Тази граница от 100км. е възприета от Федерацията по Международна Аеронавтика (Federation Aeronautique Internationale) - "FAI", която поставя аеронавтските стандарти.
Според NASA, Съединените Щати никога не са имали своя официална граница като стандарт, защото това ще усложни определянето на правата за височината на прелитане на различни сателити.
Контрола на полетите на NASA използва условната граница от 122км. като определение за навлизане в космическото пространство, защото това е мястото, където совалките превключват от автоматично манервиране чрез двигателите към ръчно.
Други пък твърдят, че границата с космоса трябва да бъде поставена на далечните 21 милиона километра, защото това е приблизително точката, където гравитацията на земята може да се каже, че спира да доминира.
Астронавтите на по-ниска от тази височина, не изпитват чувство за безтегловност защото там няма никаква гравитация, а просто защото центробежната сила от високоскоростното им движение се балансира с тази на притеглянето от нашата планета
В ново изследване, инструмент наречен "Супер Термо Йонен Дисплей" е засякал границите чрез засичане на сравнително слабите въздушни течения в земната атмосфера, и доста по агресивните движения на заредени частици в космическото пространство, който могат да достигнат скорост над 1000 километра в час.
Възможноста да се добие данни от тази част от атмосферата е значително постижение, заради огромната трудност за провеждане на измервания в този регион, който е твърде висок за атмосферните балони, и твърде нисък за сателитите.
Това е само вторият път досега, в който учените са успели да засекат заредени частици в този регион, като едновременно с това са засекли и движение на най горните пластове на атмосферата.
Инструментите, с който е направено измерването са били носени от ракетата JOULE-II на 19 Януари 2007. Тя се е издигнала до височина 200 километра над морското равнище и е събрала информация за време от около 5 мин., като е пътувала по т.нар. гранца с космоса.
Събраната инфромация позволява да се изчисли движението на заредени частици в тази част на земната атмосфера, като това помага да се разбере по-добре влианието, което оказва откритият космос върху средата, в която живеем.
Това също помага да се разбере връзката между петната по повърхността на слънцето, затоплянето и охлаждането (макар и в малки граници) на земната атмосфера, както и начина, по който "времето" в открития космос влиае върху сателитите и комуникациите.
Източник: livescience.com