Ако в дословен превод старогръцката дума „εκλεκτικα“ означава селектиране, т.е. избор на най-доброто от чуждото творчество, то за интериорите от този период тя се употребява в смисъл на безпринципно съчетание от разнородни художествени мотиви. Така че стилът - еклектика всъщност означава – безстилие.
Забогатялата едра, средна и дребна буржоазия иска да подражава по разкош на свалената аристокрация. За тази цел тя притежава пари и неограничено желание за самоизява, но липсват художествени традиции. И така тя обръща поглед към историята.
За късо време се „осъвременяват“ почти всички предходни стилове. Техните декоративни мотиви стават по-сложни, изпълняват се с по-съвременни технически средства и много често се използват за изграждане на вещи, които са непознати в класическото време на стила.
Осъвременяват се и имената на стиловете: нова готика, нов ренесанс, ново рококо, втори ампир. По инерция в някои държави те отново са свързани с имената на владетелите – стил „Луи Филип“, стил „Наполеон III“ или викториански стил.
В изграждането на интериора вече е навлязла модата. На вълни, в зависимост от модата интериорите се украсяват с ренесансови, барокови, готически, но най-вече смесица от всички стилови мотиви.
Стига се дори до определен стил за всяка стая - трапезария стил „Анри II“, гостна „Луи XV“, спалня „Луи XVI“. (Такава практика е позната и в родния интериорен дизайн за псевдо VIP-личности и техните творчески „хрумвания“.) През втората половина на 19 в. се строят и много по-скромни жилища, в които навлиза лавината на посредствените имитации и претрупаността.
Голям популяризатор на посредствения вкус е ново изградената промишленост. Тя притежава производствени мощности, но не и представа за образа на своите изделия. Дизайнерите са все още в бъдещето, а кръгът от естети, който в миналото се е грижил за стиловата пълноценност на произведенията, е централизиран около кралския двор.
Затова сега решенията се вземат от производителите. Те черпят от богатата история всяка форма, която им харесва и която може да се приспособи към техническите им възможности. В резултат на това пазарите се заливат с имитации на „стилни“ вещи, обременени с много илюзии за красота.
Те се купуват и внасят в жилищата на хора, които само са чували за съвършенството на оригиналния им първообраз и ги подреждат както си искат. Така се изграждат милиони интериори. Помещенията в обикновените жилища са правоъгълни. Височината им е взаимствана от дворците, но тъй като новите собственици не владеят държави, а работилници или заводи, стаите са сравнително малки и изглеждат прекалено извисени.
Мебелите са с по-тежки форми от всякога. Те са претоварени с резба, украшения, профилирани детайли, ресни и пискюли. Най-много разновидности имат масите. Стаите се затрупват с маси, адресирани за всяка нужда: за игра на карти – с разтягане за повече партньори, за шах – с чекмедже за фигурите, за бръснене – с легенче, за миене – с мивка, за саксии в ъгъл, за саксии на права стена и за почти всяка битова нужда.
Липсата на място за мебели ражда и комбинираните им разновидности. Извън рационалните съчетания се появяват и невъзможни комбинации на несъчетаеми мебели – шкаф с маса, бюро с пиано,стол с две облегалки за двама и т.н. Вещите, практични или декоративни, затрупват интериора. Много на почит е късното рококо. Оживяват всички представители на флората и фауната винаги в сантиментални пози и екзотично обкръжение.
Поставени по неписано правило върху бродирани ръкоделия, те изцяло запълват витрините и плотовете на мебелите. Опасният вкус към копия и подражания не подминава и орнаментиката. Чистите промишлени форми на предметите винаги са скрити зад сложна украса.
Спиците на колелата се превръщат в кентаври, дръжките на тенджерите – в скулптурни творби, ръкохватките на вратите – във фантастични животни, облегалките на столовете са разработени като прозорци на готическа катедрала, корнизите завършват с лъвски глави.
А когато липсват първообрази за новите изделия, те се интерпретират много първично. Електрическите лампи се оформят като свещи с илюзия за полуразмекната горна част от леко протекъл... бронз. Интериорите са повече от претрупани. Липсата на свеж вкус се компенсира с изобилие от лъскавини, материи и форми. Чувства се притесненост и като че ли недостига въздух за съвместния живот на хората и вещите.
Родените под знака на еклектическото подражание интериори и мебели от втората половина на 19 в. ни оставят много малко достойни за подражание примери. Този период от историята на интериора ни показва че, липсата на стилово единство във формите и претрупването на пространството с вещи правят изграждането на пълноценен жилищен интериор за невъзможно.
Така модерната еклектика в съвременния интериорен дизайн е не толкова лесно постижим успех. Под названието „Интериор в стил еклектика...“ има възможност за оправдание на не дотам сполучливи решения на съвременните дизайнери. Но пък е голямо предизвикателство за професионалистите, практично е и си струва да се опитва.
Използвана литература: Всеобща история на архитектурата, изд. 1963 г.; Интериорът през вековете, изд. 1984 г.