"Българите са тъпи задници!" – каза лидерът на синдикатите в Гърция - Танасис Хадес, след като му бяха показани за пример как българите понасят несгодите на кризата и екстравагантните антикризисни мерки.
Без много да философствам върху думите на гърка, и като изключа националистическите сентенции в неговите изказвания, мога да се съглася, че той е усетил донякъде българската народопсихология.
Че българите, за разлика от гърците например, сме много търпелив и наивен народ това и аз го твърдя! Само да чуят че ще им вдигат пенсионната възраст, гърци, французи или италианци на момента щяха да парализират държавите си от недоволство и протести.
Ние българите обаче се измайсторихме последните години, първо да направим я Facebook страница или група, я онлайн петиция, която двама-трима човека впоследствие да предадат на някой чиновник и която после ще залежава в някое шкафче.
Или един протест, както например срещу ГМО, дупките и пр. и пр. на който ще дойдат 100 човека, а 2 милиона ще гледат репортажа по вечерните новини за това събитие, докато чакат нетърпеливо я "Перла", я "Листопад".
Едва преди няколко месеца в обществената говорилня "ФЕЙСБУК" например, (и не само в нея навярно) се заговори за ГМО. Разразиха се дискусии, организираха се множество протестни акции - знак, от който би следвало че в България има будно и активно гражданство общество, което изразява своите позиции и ги отстоява, докато те не бъдат чути от институциите, които носят отговорността за вземането на решение по един или друг въпрос.
И ето че Народното събрание прие закона за ГМО, като поради големия "обществен" интерес дебатите в парламента се предаваха и по националната телевизия!
Въпреки това обаче без да съм проявявал някаква позиция по въпроса за ГМО, в мен остава съмнението по отношение на това което си купувам от магазина и това което слагам на масата. Още повече, че едва ли някой производител ще напише на етикета съдържанието на една или друга опаковка, наличието в нея на елементи ГМО и пр.
Какъв е резултатът от цялата тази шумотевица, която се вдигна? Дали за добро или за лошо, управляващи и граждански организации си стиснаха доволно ръцете, след приетия закон!
Секторът "здравеопазване" също преди време попадна под светлината на прожекторите, когато управляващите се втурнаха да затварят болница след болница, но под гражданския натиск очевидно се отказаха да доведат това си намерение незабавно и докрай, просто за да направят факт бавно, неусетно и постепенно!
Въпреки че много болници не хлопнаха кепенците, финансовата примка постепенно ще продължи да се свива, а проблемите и задълженията ще нарастват, докато това не доведе до окончателния крах на редица лечебни заведения до няколко месеца или години.